Няма да овъртам имам нещо в теб,
ако трябва да избирам ще се пробвам с теб само.
И сега опитвам теб да впечатля
избери ми точна, избери цвета.

Имаш очи – а къде си гледал?
Имаш ръце – а хабил си време!
Имаш проблем,че ме нямаш мене!
Нека сложим ред!!!
Виждаш едно – а те чака още!
Мислиш едно,а излиза двойно.
Зная какво ще ти се предложи – Неподготвен си!

Беше гладен,аз просто го нахраних
беше болен,излекувах го
а сега е мъж!

Ти си една причина да съм жива!
Точно ти си, и още много да не съм щастлива!
Виж ме на себе си отдавна не приличам!
Мразя да те обичам!

Знам как… Знаеш ти… Знам как… Знам как…
А-ле-лей-лей А-ле-лей-лей
Всяка песен почва само с “А-ле-лей-лей”

Ти си бил тази част липсваща,
без която можех дори съвсем.
И много трудно ме нави,
да си правя сметки, аз – прости!
На ”ти” ми говори и устни не хапи,
дори не мигай ти, всяка част от мене научи!

Палава си,искаш нещо пак да ми показваш.
Леле как ме гледаш,луд ли съм да ти отказвам.
Всички тук ни гледат и завиждат,че си с мене.
Виждам те как искаш да ми посегнеш и после с мен да си легнеш.

Прегърнати с тебе, притихваме в нощта.
Полека догаря,угасва свеща.
Сънят е близо,но нека почака,
но ти не заспивай,наша е нощта.

Попитай за мен,попитай изгрева
дали се наспах,без тебе през нощта!
Като буца в гърлото ми заседнала е любовта,
ако я преглътна,знам ще умра!

От спомени и лъжи, писна ми
Във всяка следваща нещо липсва ми
Губят се моментите истински
Да повярвам – или да бягам ли ?
Да се разкрия, или да се затворя?
Погрешна следа, да тичам и да се боря
ако те няма- кажи къде се
не искам да скитам по чужди адресии
не ям сол, не ближа рани
От мене няма да получиш похвали!
Един за друго много, не разбра ли?
Дали ще опитаме отново- едва ли?
Виж живота е черно бял
Не искам сълзи…съпунен сериал
Това което съм бил, и ще бъда
сега ти си тръгваш, утре ще е друга